Философия на Айкидо
В своите разсъждения, превърнали се в крайъгълен камък на философията на айкидо, Уешиба изхожал от това, че физическата сила с годините отслабва. Сегашният шампион утре може да се окаже победен и затова днешната му победа над противника не е абсолютна победа, а само временна, относителна, фалшива, ако се сьотнесе с Природата. За самата Природа такава победа на състезателното поле няма никаква ценност и следователно стремежът към спортна победа е суета на суетите и изтощаване на духа, лишено от полза за самия победител и за цялото човечество. Истинската победа предполага преди всичко постигане на господство над своя разум, воля, чувства, изработване на умение да се насочва ки в нужното русло. Всичко останало е вторично. За човек, преодолял своето метежно “аз”, своята подложена на всички земни съблазни натура, победата на бойното поле ще дойде от само себе си. В единство с Вселената му е съдено да излиза от всяка схватка Победител.
Философията на айкидо, която е сравнително общодостъпна, има и многобройни дълбоки пластове, родени от сливане на идеите на даосизма, Шинто и Дзен. Висшата мъдрост на учението е закодирана в числови шифри и геометрични символи, разгадаването на които е достъпно само за посветените. Самият професор Уешиба е обичал да интерпретира Вселената, Земята и човека в образите на квадрат, триъгълник и кръг – магически фигури, олицетворяващи идеята на Творението и са-мовъзпроизвеждането на ки. Един от най-големите специалисти в областта на философско-религиозната мисъл на Китай и Япония – Реджинълд Блайт, обяснява тези рисунки, позовавайки се на мнението на Дайдзецу Судзуки , по следния начин. Тук са представени три основни форми на Вселената – божествената и човешката природа. Кръгът изразява определената неопреде-леност, времето извън времето. Триъгълникът олицетворява неизменния закон на Природдата, съвършен и всеобхватен. Квадратът е човекът и всичко свързано с неговата дейност – тухла, дом, замък, държава. Формата на квадрата присъства в много йероглифи, обозначаващи тези понятия. Кръгът, триъгълникът и квадратът могат да бъдат в различни съчетания вписани един в друг или да бъдат заобикалящ елемент.
Подобни геометрични построения могат да бъдат продължавани до безкрайност. Доктор Судзуки предлага такава трактовка: кръгът олицетворява аморфност, празнота, в която още не е станало отделянето на светлината от мрака, триъгълникът олицетворява появата на формата от безформеното, квадратът, съставен от два равнобедрени триъгълника, олицетворява многостранността на нещата. Съответно трите фигури, дадени в тази последователност, носят в себе си идеята за сътворението на света.
Съществува обаче и друго тълкувание, не по-малко важно за разбиране идеите на Уешиба и представляващо синтез на основните положения на трите главни направления в японския будизъм: Дзен, Шингон и Тен-дай. Тук кръгът обозначава Дзен, триъгълникът олицетворява трите тайни на сектата Шингон: тайната на словата, телесната тайна и духовната тайна, известни под общото название Санмицу – “трите съкровенни тайнстваи. В основата на учението Шингон лежи тезата за единството на словата (интелектуалното), телесното и духовното . От друга страна, триъгълникът се съотнася с учението на сектата Тендай за Празнотата, Веществените феномени и Средата, което се гради върху идеята за единство на Празнотата и материалния свят, който е ограничен в пространството и времето. Квадратът ознаменува четири (от петте) първоеле-менти: земя, вода, огън и вятър.За свързващо и обединяващо начало при взаимодействието на трите фигури служи “космическата биоенергия” – ки.
Развивайки тези древни идеи, Уешиба разработил също и учението за символичната мощ на звуците, даващи стимул на Творението и имащи свои съответствия в пространствената картина на света. Тези звуци са пълният ред на гласните в японския език и (изразяващ понятието за център) плюс изразяващите четирите страни на света и първоелементите ъ, а, о, у. Тези звуци символизират ритъма на завихреното “дихание на Вселената”. Съществуват четири ритъма, пораждащи осем сили, които намират отражение в осем цвята, осем тона, осем осезателни усещания и т. н. Както вече знаем, магическата осморка в далекоизточната космо-гония винаги е служела за кодиране на безкрайността. В последователното сменяне на първоелементите звуците ъ, а, о, у развиват изначалната биоенергия (ки), създавайки формите на материалния свят. По такъв начин звуците представляват манифестация на Вселената, ознаменувай-ки всяка част на битието. Във всеки аспект на битието е заложен индивидуален ритъм (невидимо мироздание, аморфно, безцветно и беззвучно). На всеки аспект от
битието са присъщи особени вибрации, обединяващи духовната и телесната същност. Изучавайки отношенията между аспектите на битието и метаморфозите на първоелементите, човек постига Пътя (дао, до) на Вселената, в който невидимото и се слива с видимото. Четирете аспекта на манифестация на пътя, умножени с осемте сили, пораждат тридесет и две състояния на действителността. Постигайки всичките тридесет и две, човек постига същността на битието, преизпълва се с мъдрост и сила, откривайки за себе си неизчерпаем извор на жизнена енергия.
Това е в общи черти философията на айкидо, намерила отражение не само в отвлечената символика от типа на знаменитото тройно зaвихряне, но и в практиката на това удивително бойно изкуство, насочено към достигане на абсолютна хармония със света.